Та днес ще се разходим от Черни Връх до Мусала-за един ден ;)
На път за Черни Връх се бори човека с Витошките ветрове и мъгли, следвайки желоните, с надеждата млекото да не скрие следващия, че на Витоша и такива мъгли падат, ама за тва и ме кефи... Витошка му работа...
А от Черни Връх, като погледнеш на юг и... облаците скриват крайната цел!
в 7ч сутринта сме на Ледено Езеро, или за непросветените в подножието на Мусала!
Лека полека, противно на предсказанията на родните синоптици а.к.а. Нострадамус, слънчо се показа и огря челото на върха!
а на север Алеко и Безименния тамън биват близнати от утринните лъчи, а Витоша вече отдавна се е изтегнала блажено на слънчевата баня!!!
А горе от върха все `убави работи се виждат!
Ииии как са го построили тва бе?!
И един съзерцател, гледа някъде на юг... ехххх Най-щастливият ми ден!!!
И така, разходката свърши, а ние се завръщаме към царството Бойково. И всеки път си мисля: "Защо въобще се връщам?" И без това цяла седмица чакам пак да се кача! Толкова ми е хубаво там горе! Онзи ден гледах един филм, за един дето остави всичко и се отдаде на скитничество! В крайна сметка стигна до Аляска, но... не се и върна, поне усети малко свобода! Това свободата, е една дума, дето е малко като абстрактно понятие, особено в нашия сив свят, между тея сиви стени, в сивото ежедневие! Някой ми каза, че имало хора, които се опитали да вкарат малко цвят в сивотата, в буквалният смисъл на думата цвят ;) обаче шефовете на сивото, не го харесали, че даже ги нарекли и вандали... абе объркана работа!
Ако четете този ред, мога само да съм ви благодарен, че изгледахте снимките и ми изчетохте писанието!
Засега ви казвам чао, че работа ме чака, CS4 неможе да работи сам!
Живи и здрави да сте и се обичаите, закопчаваите си догоре якенцата и си изяждаите докрай супичката да не ви пребори циганчето!
аааа и неможе без п.с.
п.с.: филмът се казва "Into the wild"
No comments:
Post a Comment